Набързо пиша.
Не шлифовавм.
Оставям думите сами
да падат върху моя спомен
и да рисуват пещери.
И в тях потайно да се скривам,
разглеждащ с факла във ръка
рисунки скални, да разкривам
забравената си душа.
Дали поет съм?
Не, не мисля.
Може би археолог.
Разчитам тайни йероглифи,
послания без епилог.
Намирам ритъмът в безкрая -
концерт от звук, от тишина.
А думите ми без да зная,
преплелиса се със съня
в една неписана поема...
Поезия или мечта...?
Не знам ...
Набързо пиша!
Не шлифовам.
