понеделник, 30 юли 2012 г.

Доказателство


Пак ли се излъга? Знам ли...
Любовта е сляпа и боли.
Той ли е мъжът? Едва  ли,
но разпалва в теб мечти.

Интуицията ти за жалост
стиска устни и мълчи.
Доказателства ли търсиш?
Явни?Обяснения или лъжи?

Неочаквано откриваш
красотата на звезда?
Влюбена си и за радост,
пленник си на любовта.

Той е вплетен в електрона,
в атомите на съня,
нощем пуши на балкона,
тананика си с уста
и те пълни с дъх на лято.

Той...

Татуирал твойто име
във небесната дъга,
той е стих - без звук, без име,
част от твоята душа.

Пак въпроси? Двупосочни?
Стига! Време е да спреш.
Чувствата ти скитат боси,
в звездния водовъртеж.

Радвай се на любовта си,
и лъжлива да е тя -
от сърцето ще научиш
истина за любовта -

"И дори да си сгрешила
пак обичай на инат.
В любовта намирай сила-
тя изгражда твоя свят."
петък, 27 юли 2012 г.

Интимно



Обичай ме такъв, неравномерен,
с отчаяно, немигащо сърце.
Естествен и открит, нелицемерен,
с назъбено от времето лице.
Обичай ме такъв - сърдит и прашен,
с бушуващо огнище и стрели
изстреляни от поглед сладострастен,
с очи преплели болка и лъжи.
Обичай ме, цинично невъзможен,
с безсилие напил се в самота,
изнервен, уморен и разтревожен,
удавен в океана на съня.
Обичай ме, когато сутрин рано
навдигна се с нащърбена коса,
програча нещо криво, неразбрано,
и пак в леглото върна се да спя.
Обичай ме такъв, осиротяващ,
в пустинен вятър чувствата си скрил.
Това съм аз, нима не ме познаваш?
И в минали животи с теб съм бил!
Обичай ме без име, анонимно.
Това съм аз - и в профил и в анфас.
Допускам те в душата си - интимно,
на среща с прероденото ти АЗ.

понеделник, 23 юли 2012 г.

Преоткриване



Повярвах в себе си миг преди да се проваля.
Да!
Не е ли това ирония?
Това не е ли съдба?
Неистово се смалявах в очите си,
                                     за секунди,
като зеници втренчени в залеза.
Превърнах се в две малки черни точици -
                                                       самота и отчаяние.
                                                       Самосъжалявах се!
Да, аз съм труден за разбиране.
Особено когато се провалям.
Особено, когато липсва третата,
най-важна точка от многоточието -
                                                        забравата.
                                                        Но продължавам.
Крилата на гърба ми са протрити,
изтъркани са от злоупотреби.
Провалите са очите ми -
очите, чрез които проглеждам,
за да преоткривам себе си.

ЧАЛГА




Не искам обещания за вярност.

Кому са нужни клетви и молби?

Достатъчно е мъничко лоялност

любовните ми чувства да крепи.

Гаранции за евтин чалга кич

прашасала сергия ми предлага.

Не искам да ми викат "Готин пич!" -

Лоялната любов се подарява!

Не искам да изгарям като факла

в каскадно-холивудски филм

и в плоския сценарий да очаквам

любовни обяснения без грим .

Тресе ме треска, може би любовна,

но хапче съм приготвил за това -

душата ми, плячкосана, греховна,

ще бъде светъл храм на любовта.


неделя, 22 юли 2012 г.

Диспечер на падащи звезди


Замина си. Така и не разбрах,
но всяка вечер чаках да се върнеш.
В самотни нощи стихове редях
с единствената цел - да ме прегърнеш.

Поезия ли бе това? Не знам,
но с  рими се завивах всяка вечер.
Усетих те, но късно. Пак съм сам,
изгонил от душата бесовете.

Диспечер съм на падащи звезди -
желания искрящи в битието.
Луната над поетите не бди,
но ангели говорят им в сърцето.

Но този глас не може да смени
искрящата ти, галеща усмивка.
Дано над мене Господ се смили -
отново искам с мене да си близка.
вторник, 17 юли 2012 г.

Сиви искри


Дълбоко заседнали фрази
мислите давят в безпътица.
В очите блестят листопади,
покриващи пустите пътища.
Пак се задава денят,
леко вбесен от простаци.
Празните мисли свистят -
летящи искри на рояци.
Няма опасност от огън.
Тези искри са фалшиви.
След като казахме "- Сбогом!"
искрите от чувства са сиви.
неделя, 15 юли 2012 г.

Моята молитва




Плътта ми не намери друга плът,
с която безметежно да се слее.
Разлятата любов в на кръстопът
превръща се човешко недоверие.
Не вярвах, че ще срещна пак жена,
с която да изпитам тези чувства,
освен комплекси, малко суета
с поредната притоплена закуска.
Но ето, че се случи и това.
Напук на най-модерна прогнозистика -
внезапно появи се точно ТЯ -
не влизаща във никаква статистика.
Обикновена, тиха, своенравна,
проникна в мен, във всяка моя брънка.
Тя - вечна, неподправена Жена,
за миг обърка в мене всичко мъжко.
Изригнаха застинали вулкани
и тътена на земетръс набъбна в мене.
И пак не вярвах - може би измамно
усещам се във друго измерение?
Ще се събудя ли, облян в поток от мисли,
доказващи, че всичко е измама?
И пак ли кръстопът ще ни разнищи
в поредната житейска мелодрама?
Разтърсих грива. Косъм бял политна.
Не искам да се спъвам във съмнения.
На ум си казвам Моята молитва -
вместо ръка, подавам ти доверие.
вторник, 10 юли 2012 г.

Научи се



Как се обича роза?
Как се улавя миризмата и?
Как се прегръщат цветовете и?
Как се обожава красотата и?
Как се приема болката
и белезите от бодлите и?
Как се ухажва розата?
Как се издържат капризите и?
Как се помни силуета и,
грациозно извиващ се в полумрака?
Как се обичат цветята,
докато капят листата им?

Научи се да обичаш, глупако!

ГОРЕЩА



Посрещна ме с мълчание нощта,

не искаше отново да ме лъже.

С мълчание, по-страшно от лъжа

притисна ме, с най-черното оръжие.

Да вярвам ли не знаех, бях смутен.

Мълчание ли искам пред лъжата?

Погледнах се със поглед притеснен -

с мълчание покрил съм си душата?

А мислех си, че няма да умра.

че вярата и любовта са вечни,

но въгленът, останал в пепелта

пожарища разпалваше далечни.

Мълчаща нощ на гости в моя хол

с умираща цигара.ме посреща.

На пук на всички, царят не е гол,

а тази нощ - отчайващо гореща.


Електро шок

                                                                      
 Пътуващо междуметие
                         магистрално се блъска
                                       в електрически стълбове.
                                                              Главата празна,
                                                                             мисълта в дългове.
                                                      Джобовете, 
                            отворили уста,
                                                                             гладни крякат, 
                                                          като жаби в блато.
                                              Електрическа искра,
                          в симбиоза с монополисти
                    призрачно взривява
пенсионери-оптимисти.
Паля цигара с 
                                    престъпна страст - 
министерството 
                                   ме е предупредило:
Да живея дълго.
В този ад пушенето   най-опасно било.
петък, 6 юли 2012 г.

Озъбена вселена



Измориха се вените и се озъбиха
в опит битието да надскочат.
Ококориха се и се прегърбиха.
Безутешни пулсират, клокочат.
На възел ги върза кръвното.
Затвори ги в слепоочни депа
за да си говорят с отвъдното,
с крещящата тишина.
Магистрално летят измерения.
Третото око се затваря -
отходен клапан за напрежение,
отвеждащ бесовете в безкрая.
Нажежените устни се пукат
като нар от презрелите глуми.
Житейски уроци писукат
с тънък вой на летящи куршуми.
Езикът набъбнал се люшка,
като кит прилунил се на плажа.
В теореми се сгърчва удавена
любовта, дала цвят на миража
в захаросано, лепкаво розово.
Сготвени суеверия
апетитно ухаят на глупост.
Заучени фрази, в бродерия,
украсяват поредната лудост
с вкус на полуфабрикати.
Сенки зазиждат в дувари
мисли-фалшификати.
Пари кръвта отеснена.
Озъбено се усмихва
цялата моя вселена.
 
;