Ако ти си безплътна мъгла
със душата си ще те прегърна.
Ако ти си съня ми в нощта
сутрин искам във теб да се върна.
Не поглеждай в очите ми сини,
и във тях не търси красота,
непорочни и влудяващо диви,
но зад себе си крият тъга.
Не разголвам душата си лесно,
много страст и любов пропилях,
уморен съм от пътища сиви,
и от завист едва оцелях.
Но запазих си капчица нежност
във която да те приютя,
непохватна и малко небрежна -
ранноутринна светла мъгла.
