Рисувам те с мисъл,
с невидима четка,
образът твой е в мойте мечти.
Коя ли си ти?
Непозната и нежна,
която с перото ми днес се роди?
Дали си омайна,
или феерична?
Дали се усмихваш и тихо шептиш?
Или си студена?
Високомерна?
И нервно ме гледаш и лудо крещиш?
Дали ще запее
сърцето ти в трепет,
когато с усмивката си те даря?
Дали ще докоснеш
тъй някак, небрежно,
с твоите устни мойта коса?
Словесната пяна
не те е родила,
ти си родена от мойта мечта.
Безкрайно красива
досущ самодива,
ти си богинята на любовта.
