Когато човек намери любовта в себе си, трябва да се научи да обича. Не с някаква плътска обич, а с чиста, небесна.
Ако човек може да обича, той обича всичко живо и неживо и с това осветява пътя си, с тази светлина.
Много хора се спъват, защото не виждат, нямат тази светлина да ги озарява.
Няма нужда да си учен, красив, млад или стар, тази светлина е вътрешна.
Затова като срещнеш някой и казваш, че ти върви, защото пътя ти е бил озарен от светлина или обратното - спъваш се, защото не виждаш в мрака.
Хората търсят тази светлина, но не се обръщат към себе си. Искат някой да им бъде улична лампа. Да им свети...А когато уличната лампа трябва да се зареди?
Затова търсете вътрешната светлина, която е обич.
Обичайте себе си, ближните си, враговете си, всичко живо и неживо - това е светлината.
Слънцето не пита "Ти мъж ли си? Ти жена ли си?". То грее за всички.
Защо усещате, че любовта отминава?
Защото не сте се научили да обичате, а лампата, която е озарявала пътя ви, остава назад. Не се връщайте, а вървете в себе си. Там ще откриете тази светлина, истинската и невидима, която ще озарява пътя и усмивката ви.
Така никога няма да усещате самотата на мрака.
