Има те, има те някъде там.
Между редовете се криеш усмихната.
И понякога, когато съм сам,
препрочитам те тайно и скришно.
Има те, има те някъде там.
Недалечна, отчайващо близка,
таен шепот роден в ураган,
нежно утро, стаено в усмивка ...
Има те, има те някъде там.
Вярвам в теб, нереална и истинска.
Ще те търся наяве, насън.
Дори да си само моя измислица.
