Изчакай ме, почакай за секунда!
Секундата ще трае цяла вечност!
Ще бъдеш кротка част от мисълта ми,
заседнала в безбрежието млечно.
А вечността ще бъде забранена
за чуствата застинали в стенание.
Изчакай ме! Не вярвай на стрелките!
и в тяхното поредно предсказание!
Раздялата за миг ще бъде топла!
И с топлина запълнил празнината
ще отлетя във звездната разходка,
за миг ще върна чезнещото лято.
Изчакай ме, замръзнала, студена!
Душата ми привикна към затвора!
И трудно е сега, освободена
да отлети далеч от кръгозора.
Секундата ще ти се стори вечност.
Но ти не бъркай времевата крива!
И чакай ме! Дори и след столетие
отново двама с теб ще се открием!
