В бърлогата ми ти ще влезеш трудно,
въпреки, че няма там врата.
Вятърът лежи заспал в скута ми,
възглавницата е парче скала.
Искаш да усетиш топлината ми?
Тя изгаряща е като течна лава.
Ще успееш ли да издържиш гневът ми,
ще можеш ли да ходиш по жарава?
Защо ти е да влизаш в моя свят,
в моята неандерталска ера?
Остани си в приказния свят.
Ако успея, там ще те намеря.
