"— Повече няма да те целувам — рече тя, — защото ти ще умреш от моите целувки!
Кай я гледаше. Тя беше хубава, много хубава. По-умно и по-прекрасно лице от нейното той никога не бе виждал. Сега тя не изглеждаше направена от лед, както по-рано, когато му кимаше с глава през прозореца. В неговите очи тя беше съвършена. Кай не чувствуваше вече страх."
Повече няма да те целувам.
С всяка целувка те смразявам.
А не искам да те загубя!
А искам да те запазя.
За себе си!
Обичам те с ледена си любов,
и няма да позволя да те боли...
Виж колко съм добра!
Ще виждаш само мен
в отбялсъка на стените.
Ще чуваш гласът ми
в призива на вятъра..
възвестяващ
моето
завръщане
при
теб...
А аз ще пея песен -
Студено е в палата ми, но вечно!
И тук не става дума за тъга,
Замръзнали са чувствува и смешно
преплитат се в кристалните стъкла.
Защо ще искаш болка да изпитваш?
Защо да те боли от обичта?
Замръзналите чувства се отчупват
отчупва се със тях и любовта.
Аз силна съм! На мен това ми стига!
Тук никой не усеща любовта,
защото с топлината на сърцето
целия си свят ще разтопя!
Не го допускам! С ледено сърце съм!
Спокойна съм когато съм в студа!
Дори не мразя! Не усещам трепет!
Да, вледених те, за да те спася!
А топлината победих отдавна!
В душата ми царува само мраз!
Но истината някак е банална
Кралицата от лед - това съм Аз!
"Сега това огледало причиняваше много повече нещастия, отколкото по-рано, защото някои от частиците му бяха дребни като ситен пясък и се пръснаха по целия свят. Ако такива частици попаднеха някому в окото, те оставаха там и тогава човек виждаше всичко наопаки или пък забелязваше във всеки предмет само лошите му страни, защото всяко стъкълце бе запазило свойството, което притежаваше цялото огледало. На някои хора стъкълца попаднаха дори в сърцето и тъкмо туй беше най-лошото, защото сърцето им се превърна в парче лед. Няколко от частиците на огледалото бяха тъй големи, че можеха да се употребяват за стъкла на прозорци, и лошо нещо беше човек да гледа приятелите през тия стъкла. Други частици пък бяха сложени в очилата, но тежко на ония, които искаха да видят през тях истината и да бъдат справедливи. А дяволът се кискаше от радост, защото туй го забавляваше."
