Загледан в хълма на нощта
поех към своята съдба.
Успях ли да се причестя?
Със разранени сетива
ще чувам ли божествен глас ?
Поех ли кръста на Христа?
Дали в забрава ще лежа?
Възнесох ли се или спях?
Ще мога ли да издържа...
Но казвам - Господ е любов!
И кръста си поставям сам!
А тръните са ми обков!
Дали ме изостави Бог?
Пироните ми закова?
Завинаги оставам роб?
Време е да полетя!
Кръвта си дадох за живот,
живота си - за любовта!
Възнасям се за смърт готов!
Животът ми е след смъртта!
„Ели, Ели, лама савахтани“ Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Марк 15:34)
