Не ми позволявай да се връщам назад,
да поглеждам неволно към тебе -
ти си моето тайно разпятие-ад -
аз среднощно непита поема.
Не ми позволявай да се лутам във теб,
да те мисля, да чакам, да страдам,
да се давя във спомена - жив кръговрат,
в който с теб за ръка да избягам.
Дали ще избягам? Не питам. Не знам.
Ще заспивам по чуждите гари...
Невъзможна любов - вече друга не знам,
във сърцето не спира да пари.
Ти ме спри! С този пламнал пожар
ще превърна душата в стърнище,
ще се срина в страстта - само болка и жар -
любовта ми към теб е огнище...
