Родила си се с ангелски криле.
Защо животът ти тогава е пълзене?
Тъга е свила твоето сърце,
а любовта превърнала е в тежко бреме...
Сега пълзиш? Крилата са излишни.
Не са ти нужни - вече са товар.
А гравитация от грехове и мисли
затиска те във локвите от кал.
Повдигаш се с гримирано лице,
но към небето даже не поглеждаш.
С увяхнали ръце дълбаеш трап,
мечтите си във който да погребваш.
Дали това, че имаш мъжка сила
живота на плещи да понесеш,
е болката, която те убива и
нещото в което се кълнеш?
Защо цвета от праскова изстина
във твоя поглед - празен и студен.
Та ти си жива! Ти си самодива!
Но статусът ти само е сменен!
Лети, живей, на всичко имаш право!
Използвай тези ангелски криле!
В душата ти останало е цяло
едно туптящото божие сърце!
