Танцувайки пречупваш светлината...
Тялото ти е като кристал.
Всеки жест допълва красотата,
която Господ в теб е създал.
Изпивам те с очи, безумни, страстни.
Прегръщам те със мисли и мечти.
А ти поглеждаш с устни безучастни
и само нежно кръста ти трепти.
Какво ли ще поискаш за съня ми?
И на подноса - моята глава?
Безсилен съм когато си до мене
и нямам шанс от теб да се спася.
За мен танцувай, радвай ми душата.
Дори и за последно да съм жив.
Това си ти - триумф на красотата
танцуваща под формата на стих.
