Когато си отива любовта,
и мислиш, че душата ти умира,
предвкусвайки ужасна самота,
разкъсана, пулсираща, ранима,
когато от затворени очи,
превърнали се в извор на сълзите,
мълчание застинало струи,
удавило в пороя си мечтите,
тогава виждаш - всичко е измама,
отчаяно се молиш да я спреш,
но щом си тръгва път обратен няма -
остава своя път да избереш.
Да разбереш, че е била на гости,
и стоплила е твоята душа,
не се сърди, очаквай я отново -
на гости пак ще дойде любовта.
