Мълчиш, отново ме оставяш сам.
До мен си, но душата ми е празна.
Прикриваш се зад стъклен параван,
превърнала си мислите си в тайна.
Но може би с това прикриваш грях?
И чувства, от които се страхуваш?
Къде е твоят неподправен смях?
Къде повехна любовта ти луда?
Обичаш ме! Но аз отлично знам,
че стъклената обич ме убива.
До мен си, но отново аз съм сам.
И любовта с омразата се слива.
