Ще се спра загадъчно усмихнат -
непълнолетен ще умра.
Преди...
Преди вълните да се плиснат
и оживят за миг брега.
Преди...
Преди да се обесят като птици
във слънчевия залез ветровете.
Преди...
Преди да ме докосне и се сгърчи
наивната любов на зверовете,
разкъсващи в краката ми плътта
на уморена птица.
Ще полетя
оставил без вина
взривителния страх на ветровете,
приятелската подлост и
простете,
наивните си мисли за
смъртта.
Напомня ми безкрая на листото
с поредица от мигащи импулси,
че семафорът отдавна вече свети,
озеленил попътните ракурси
и осенил с звезди и оня млечен път,
по който трябва да вървя.
Непълнолетен ще умра,
преди да съм навършил пълнолетие,
преди раздутата луна
да почервенее и се пръсне
на изтъркани и анемични фази,
ще спра и бягството на младостта
и от размекнат восък ще извая
студът на мраморната стая
и първия отенък на лъча,
докосващ ме в секундата,
в която
пречистен ще се преродя,
безбожно и кощунствено свободен.
Осъзнал абсурдното безумие -
безсилието на смъртта,
рожденният ми ден ще дойде
с пълнолуние.
