Нощта е стена.
И разбивам се в нея.
Мракът усилно, ядно тежи.
Бесовете крещят и давят душата ми.
Тя бездиханна се свила, мълчи.
Блъскам се в техните глухи безсъници.
Моля се тайно да я пощадят.
Те се усмихват ехидно, безсрамно
и продължават да я ядат.
Преплитам ръце в стоманени възли.
Бичувам се с мисли - студени лъжи.
Не търся пощада - дано някой върже
безумните ми и нереални мечти.
Но само отеква поредната свада
в един нанеписан, измислен роман.
Нощта е декорът на моя театър
А аз съм актьор и зрител съм сам.
Пак ще заспя, без да виждам кошмари,
ще пътувам в съня си, но без бесове,
Някъде там, във астралните вади
ще намеря спокойното синьо небе.
