Едно такова парченце от дяволското огледало влезе и в сърцето на горкия Кай. То скоро щеше да се превърне в бучица лед. Болката премина, но парченцето остана.
Стоиш до мен! Най-после те намерих!
Това си ти! А търсих те безкрай!
Защо е погледът ти стъклен и небрежен?
Щастлив ли си във ледения рай?
А имам толкова да ти разказвам.
Преминах през полета, през гори!
Но любовта към тебе не раздадох!
За теб е, за да те спаси!
От слъчевия лъч поех надежда,
и вяра да ти донеса!
И молих се на Бог да оцелееш
и да успея да те изцеля!
По пътя си към теб научих много!
Говорих си със гарвани, с цветя!
И мъдростта ме водеше при тебе,
а любовта ми даваше крила!
О, Кай! Как силно те прегръщам!
И плача, но не ме вини!
Не искам нищо за отплата!
А само да се върнеш ти!
Тогава малката Герда се разплака. От очите й покапаха горещи сълзи. Те падаха на гърдите му, проникваха в сърцето му, стопяваха ледената бучка и изгаряха стъкълцето от дяволското огледало. Той я погледна, а тя запя псалма:
Тогава Кай избухна в плач. Той плака толкова много, че стъклената прашинка се изтърколи от окото му.
Розовите храсти растат сред долината,
Божието име разцъфва във сърцата.
