Кладенец

Като кладенец в Сахара,
с напукани устни,
чакам цветния дъжд.
Изрусените чувства
и малко преструвки
не пълнят сърцето,
а само мъждят.
Протягам ръце,
но краката са впити
в бетонните блокове
от самота.
Остават неясни,
даже прикрити,
стаените стонове
на любовта.
Небето нагарча,
Всеки дъх е изгаряне.
В очакване тръпне
лицето за дъжд.
Като житни стъбла
се извиват в ридание,
потните вади,
преплетени в кръст.
Празно кънти
душата ръждясала.
Скърца веригата от суета.
Дълбоко, на дъното,
крия мечтата си,
а цветия дъжд
е само мираж.