Само лошите хора си мислят, че никога няма да умрат.
Ивайло Балабанов
Една сълза понякога не стига.
Море от сълзи няма да е много.
Задушница е. Мъртвите си идват
и в спомените връщат се отново.
Не идват за да просят милостиня -
от друго място милост получават.
С роднините изпиват чаша вино,
парче локум на ближния подават.
Припомнят си за минали години,
за палеща любов и светска слава.
Припомнят си, че някога са били
обичани от някой до забрава.
Задушница е. Слънцето нагарча.
Църковната камбаната тежко бие.
Добрите хора в спомен оживяват,
припомнят ни, че смъртни сме и ние.
