Аз пак съм тук - неискан и неканен.
Пристъпвам тихичко до твойто ложе.
Усмихвам се и бавно се покланям -
не искам с нищичко да те тревожа.
Не ме пъди, аз сам ще си отида.
Не ме пъди, не ще го понеса.
Дошъл съм тук за миг, за да те видя,
дошъл съм тук за миг - ще помълча.
Усмихваш се и бавно се покланяш.
Усмихвам се и бавно в мрака син
изчезвам, но при теб остава
духът на малкия забравен принц.
И този дух ще идва всяка вечер,
винаги когато си сама.
Не го пъди, той сам ще си отиде,
взел блясъка на твоята коса...
