Не мога да пиша! Перото мълчи.
Прехапани устните плачат.
Обличам си бавно стаените чувства,
събарям стени, но думите хапят.
Събирам ръцете си в гневна молитва.
По пръстите капят кървящи лъчи
и листа запълват със прашни отблясъци
родени от недоизпрани мечти.
Простирам сълзите си - викат, разкъсват,
сънуват, бродирани в плахи лъжи.
Пада сърцето от рафта безропотно,
перото кърви, но мълчи ли, мълчи...
В мастило се давят измъчени мисли
и изкушават съня ми, а там кръстопът -
дали да събудя заспалите чувства,
които словата ми ще възродят?
