Не вярваше, че може да се случи -
в забързания свят да срещнеш мен...
Какво ли в крайна сметка се получи,
погледна ли във утрешния ден...
Мълчиш и пишеш, може би нехаеш,
а може би сърцето ти тупти...
а може би и ти сама не знаеш
дали се сбъдват твоите мечти.
А ти си уморена от безсъние,
от хилядите начала,
с които си запълнила живота си,
с които си запълнила съня...
И се усмихваш, някак неусетно,
и думичките си редиш.
Нима е неморално и нередно
да си щастлива даже и за миг?
Не се чуди, дали ще е реално,
реалността е винаги една...
А любовта е чувство непрестанно,
което си намерила... сега!
