В огледалото сълзите ти блестят,
погледът кристално е премрежен.
Сплетени са в кръстопът
спомените, любовта, стремежите.
Кулите се сриват в тишината -
в гърлото горчиво заседяла.
В полета пречупват се крилата -
восъчните нишки се стопяват.
Падат уморени светлосенки,
клепачите посърнали тежат -
объркани от грешни преоценки
мислите оплетени не спят.
Душата си раздираш най-безсрамно,
разплиташ незаплетени възли -
пак ще се объркаш и внезапно
болката от ляво ще боли.
Останала сама в хотелска стая,
в отчаян опит да се приютиш,
остатъците от лювов ридаят
и трудно те оставят да заспиш.
И не заспивай, пак ще бъдеш цяла.
Споменът за щастие искри.
И нощната ти стая осветява -
свети огледало от мечти.
