Пролет е. Луната ще заспива.
Играе си със моето лице.
Вятърът успокоен утихва
и смее се навън като дете.
Загледани в забързания ритъм
на чезнещите студове
цветята плавно се навдигат
и галят се във моите ръце.
Прозорецът ми учестено диша,
гърдите ми поемат вечерта.
А пролетта омайна се усмихва,
шептейки ми с гласа на любовта.
Птиците с песноезични рими
огласят идващия ден.
И в утрените ритми се понасям,
танцуват чуствата във мен.
След зимата възражда се земята!
Усмихвам се, прегръщам със лъчи
всяко живо цвете на земята
и слънцето запалвам със искри.
