Дали това докосване,
което
се превръща в сън,
където
вплита се в театъра
на спомена,
е грим във твоята уста,
вместо мисълта
отложена ?...
Какво си ти тъй близко и
далечно
усещане за теб?
Логично е да знам...
Отворена е скобата...
А клоуните жонглират
по въжето,
без публика,
която да ги
съди.
Поетът-конферансието,
само прочита прокобата ...
После...
присъдата ...
