ДОДЕКАФОНИЧНО

Събрало прах,

сърцето ще се пръсне

без обич ли,

от скука ли,

не знам.

Обесените залези,

провесени,

ще аленеят

пламнали от срам.

Ще пеят птиците.

От Шомберг вдъхновени.

Ще мигне плахо

Лунен Пиеро.

Любов, която никой не приема

е само шум,

в безсмислено "Защо!?!?".