Моята циганка ми донесе цветя,
в кристалната ваза ги сложи
и полетя, в безумния танц на нощта...
Моята циганка ми донесе цветя.
Моята циганка ми донесе сълзи,
събрани от безсънните нощи,
от безгласния плач и молби...
Моята циганка ми донесе сълзи.
Моята циганка ми донесе сърце.
Във гръдта ми положи го нежно
и отлетя отново, незнайно къде.
Моята циганка ми донесе сърце.
Моята циганка ми донесе любов.
Непозната, безкрайна и дива,
не безгласно крещяща любов -
а любовта на една самодива!
