Пуша ли, пуша...
Кога ли ще спра?
Този дим ме изгаря от вътре.
Чернилката вече е в мойта душа.
Но не мога,
не искам да спра.
Пуша ли, пуша...
Около мен само фасове.
Всичко е пепел и тишина.
Мъглата от чувства се стели във стаята.
Но не мога,
не искам да спра.
Пуша ли, пуша...
Садя в пепелници
изгорелите фасове на любовта.
Ядно гася и припалвам отново.
И не, че не мога,
не искам да спра.
Пуша ли, пуша...
Лепя си сърцето
с катранени лепенки срещу самота.
Пирони забивам в ковчега-решето.
И не, че не мога,
не искам да спра.
Пуша ли, пуша...
И кой ще ме спира,
когато изгарям от вътре и аз?
Може би ти, за която умирам?
Ще бъдеш мотивът
за да ги спра!
