Ванилови капки улавям в дъха ти
учестено споделящ изплакана драма,
изгаряш плътта ми с всяко докосване
в тази неписана сага за двама.
Защо ли се влюбих така безнадеждно?
Защо ли в морето твое се сривах?
Сега съм слушател, но още обичам
в мислите мои да те откривам.
Увяхнала роза? Нима е красива?
Когато цъфтиш аз превръщам се в пепел,
но с твоята хубост когато се слея
отново създавам те в пролетно цвете.
Не ме изтезавай! За миг докосни ме!
Дори да стопя се от твойте огньове -
ванилово бели ще бъдат сълзите
на сладоледеното ни беззаконие.
