Изтичаше изтърканото време,
баналности валяха из ведро,
облякох се в невидимост, изчезнах -
като топлийка в купчина сено...
Сълзливите и романтични теми
запълваха поредния канал,
а в дъното на моето доверие
бълбукаше зараза от печал.
И влизаше във всеки малък отвор,
във всяка пора стичаше се тя -
зараза от печал - от тежък спомен,
удавяше ме в своята тъга.
Невидимо се скрих във потайни мисли -
не исках никого да нараня
и карантинно спомена почистих -
и от печал и от тъга.
Пречистени и преродени
усмихнаха се моите слънца.
А оздравяло от заразата доверие
отново ме усмихна с любовта.
Любов, която дишам сладострастно,
поемам като жаден ембрион.
Любов, която вече е заразна
и преродила се е в хоризонт.
