понеделник, 26 август 2013 г.

ОТКРОВЕНИЕ НА СЪВРЕМЕНЕН ДИОГЕН


На д-р Хр. Димов с благодарност

Фенерът проплаква, понякога гасне.
Пламъкът съска. Свършва газта.
В полумрака се скитат сенки неясни,
търся Човекът, Човекът с душа.

Без крака съм останал. Кожа и кости.
Очите не виждат в мрака, сълзят.
Отчаян се лутам в пътеките нощни,
вятърът вие, чувствата спят.

И няма надежда. Загубил съм всичко.
Вече не вярвам да срещна Човек.
Точно тогава, ми пишеш на "лично"!
- Здравейте - ми каза - любим сте поет.

- Фенерът ви нещо сдава багажа.
Нужда от помощ? Подавам ръка!
Учуден, признавам, не вярвах в типажа
в чата написал тези слова.

Запалих цигара. Погледнах фенера
и новия огън в него видях.
Къде ли съм търсил Човек да намеря?
Открил ме е той - аз дори не разбрах.


ВЛЮБЕН В САМОДИВА


Завръщам се, обгърнат от безвремие,
уморен от бесовете на страстта.
Може би, година ще отнеме
да изчистя придошлата самота.

И не е същото. И същото е пак.
Налучквам се, неразгадан и тъжен.
Объркани от принцип непознат,
роят се чувства, черни като въглен.

Не е депресия, анализ е това,
проскърцва по дъската тебешира.
Уроците си уча без тъга -
живота в цветове да преоткривам.

Ще мине време, ще се събера.
Усмивката ми пак ще е щастлива,
но винаги ще помня лудостта
да бъда влюбен в дива самодива.

ЛОГОРЕЯ


Тишината в думите ми
е логорея на мисълта.
Чувам се,
но се правя на глух,
без душа.
Как да простя тази слабост,
кажи?
Да си мисля едно,
да изричам лъжи?
Колко пъти се питам
и отговарям си сам?
После се правя,
че нищо не знам!
Докога?
Тишината лъжа е,
крещи!
Говоря наум,
но устата
мълчи.


неделя, 25 август 2013 г.

ВРЪЗКА



Телефонът ми е зареден до пръсване.
Батерията крещи от удоволствие,
щастлива от поредното възкръсване,
пълна е и готино и е.
Зелената слушалка е отчаяна,
червената  - изтъркана от мислене.
Връзките са сложно нещо, вярвай ми,
поредица фалш и недомислици....
Защо е телефонът черен?
Може би очаква оцветяване?
Зелено или пък червено?
Ако звъннеш трябва да решавам.
- Не ми звъни!
- Звънни ми!
- Не се обаждай!
- Обади се!
Команди трудно изпълними.
- Отивай си!
- Недей!
- Върни се!
Ще разредя батерията заредена
и разговор ще проведа в неделя.
Със себе си.
Но първо ще намеря
номера на моята душа
за връзка с тебе.
събота, 24 август 2013 г.

НЮАНС

Обичам те по ноти,
бемолно и диезно
и с ключа сол
отключвам същността ти.
Легато гали
чувствата ми нежно,
валят осминки,
капят цели ноти.
Хамак е петолинието,
хоризонт е
и в аколадата
изкусно се извива.
Акордите каденцови признават,
че в нотите си,
истинска и жива.
Обичам
да прелитам синкопично
над ритъма,
задъхал ми сърцето.
Чета те - музикално еротично
в най-финия
нюанс
на битието.

БЯХ



Красива бях,
и млада бях,
желана бях,
обична бях,
безумна бях,
и луда бях,
избухвах в смях,
цветя берях,
венци плетях,
и песни пях,
мечтана бях,
и страстна бях,
насън летях,
звезди зовях,
любов крадях,
боготворях,
по лед вървях,
и горда бях,
но остарях
и погрознях.
С тъга запях,
че млада бях,
красива бях,
желана бях,
обична бях,
безумна бях,
и луда бях,
избухвах в смях,
цветя берях,
венци плетях,
и песни пях,
мечтана бях,
и страстна бях,
насън летях,
звезди зовях,
любов крадях,
боготворях,
по лед вървях,
и горда бях,
но остарях...

СТРЪКЧЕ ОБИЧ




Научих се да пия океани,
да дишам в безвъздушни небеса,
да гълтам огън, бесове, измами,
с достойнство да излизам от калта.

За трийсет гроша съвест не продавам,
дори да пее третия петел.
Не съм предател, мога да прощавам,
от кармата уроците приел.

Прерязаната скръб е само спомен,
светът е пълноцветен, обясним.
Какво от туй, че скитам се бездомен?
Щастлив съм, че съм себе си открил.

Не искам много. Имам само вяра.
достатъчна да мести планини.
Усмивката ми ледници разтапя.
Не се страхувай, просто я вземи!

Понякога ще пиеш океани,
ще дишаш в безвъздушни небеса,
но стръкче обич в себе си оставяй,
дори да идва края на света.

петък, 23 август 2013 г.

БИТИЕ


Денят е само щрих от вечността,

от ритъма на цялата вселена.

След слънцето усмихва се луна,

с безброй звезди на нощната арена.

Изгаря утрин, после залез в стих.

Във вихрен танц въртят се часовете.

Преплитат се съдбите, миг след миг

по волята, дошла от Боговете.

В минутите се крие красота,

секундите пулсират във сърцето.

Денят е само щрих от вечността,

в усещане, създало битието.

четвъртък, 22 август 2013 г.

СТРУНА


Всеки е загубил
някъде по пътя в тъмното
своята мечта
и я търси там,
където сам не е бил никога. 
Блага Димитрова

Когато самотата изпищи,
като съдрана струна на пиано,
в душата, съградена от мечти,
остава само скеле изтерзано.

Остават празни кули и съдби
катурнати без ред на ешафода.
Последен крясък, после не боли -
отрязана любов лежи на пода.

Забраните отпадат без вина.
Безсмислено упорство се стопява.
Отприщените сили на беса
надеждите за щастие удавят.

Изгубен в тишината камертон
тона "Ла" не може да намери.
Опитва се, но търсейки резон,
намира само чувства овдовели.






понеделник, 19 август 2013 г.

РИТОРИЧНОСТИ



Коя си ти? И кой съм аз?
От тленни същности илюзия.
В съня се срещаме, без глас
и сливаме се без прелюдия.
Изгаряме в безумна страст.
Не може страст да бъде умна.
Докосвам те без дъх, в екстаз.
Събуждам се с въздишка шумна.
За нова среща, без вина,
душите ни са закопнели.
Заспивай, аз ще долетя
в сънищата оживели.


АВГУСТ


Слънцето се счупи.
Като яйце потече по хоризонта.
Царевицата го погали със зелени ръце.
Потната вечер въздъхна бездомна.
Задъхана риба потрепна с хриле.
Прилив от комари заля тишината.
Торен червей намери вкусна храна.
Стърнище подпали в душата пожари.
Светулка донесе от Бога искра.
Август горещ е...
 ...и пари нощта.

СИВИ НОЩИ



Не те оплаквам в сивите си нощи.
И че се любих с теб, не съжалявам.
Обичах те, обичам те и още,
но вече нямам сили да прощавам.

Прости ми ти, че исках да сме други,
пречистени, отдадени до края,
немислещи, безкористни и луди -
две влюбени искрици във безкрая.

Дали е вечна любовта? Едва ли.
За миг изгаряш като пеперуда,
а после под земята слизаш даже,
предаден от поредната заблуда.

И няма път. Посоката една е.
Не се оплаквам в сивите си нощи.
Обичал съм. Не искам да се кая.
Щом мога да обичам - жив съм още...


неделя, 18 август 2013 г.

НЕ ПИТАЙ ЗАЩО


Не питай защо се случва така.
Знаеш си много добре!
На бодливата крава остри рога
Господ да дава не ще.

Казваш безгрешна си, много добра!
А пък се случва на теб?
Ужас, трагедия, малшанс, беда!
Всичко най-лошо, подред!

Хм, помисли си. Дали е така?
Може би грях си прикрила.
Господ да мамиш е трудна игра.
Нямаш ни смелост, ни сила.

Само молитва не ще те спаси.
В душата е нужна промяна.
Да бъдеш щастлива любов подари -
любов ще получиш в замяна.

сряда, 14 август 2013 г.

ДАРЕНИЕ



Не гледам с жал във чуждите души,
не хвърлям кал по тях и думи празни.
Не съдя никой, себе си дори.
Не може суета да ме поблазни.

Не вярвам в грехове и във вини.
От истината себе си не крия.
Не съм ковач на чуждите съдби,
и чувства не купувам от сергия.

Със гордост нося тежкия си кръст.
На мен не ми тежи съдбата моя.
Такъв съм - тялото от пръст,
душата ми - дарение от Бога.

понеделник, 12 август 2013 г.

В БЕЗКРАЯ



Лятото е. 
Щурец и тюркоаз.
Рокля в розово и радост.
Морски бриз.
Самотен плаж.
Аз и ти в безумна страст.
Чувства в цялост.
Дъх на младост.

Хладна вечер.
Див копнеж.
Бягство.
Ритъм.
Вдъхновение.
Вкус на пъпеш.
Маса.
Свещ.
Шепа пясък.
Изкушение.

Син шезлонг.
Последни дни.
Лятото след нас
прегаря.
Идва есен,
спомен,
стих
за една любов
в безкрая.

ПЪТЕКА ЗА ДВАМА



Не плача след теб. Само боли.
Любовта се оказа измама.
Дълго говорих, после се скрих -
ти дори не видя, че ме няма.

Не тръгнах след теб. Бях уморен,
отегчен от любовни дуели.
Ти победи, а аз съм сразен -
нямам вече любовни копнежи.

Нека боли. Сърцето скърби.
Този път победители няма.
Ти продължавай, не спирай, върви.
Любовта е пътека за двама.


събота, 10 август 2013 г.

НА СТЪПКА ОТ РАЯ




Не отваряй очи!

Ние още сънуваме,

в нежност обвили душите си.

Дъх притаили,

копнежно бленуваме,

да се разтворим в мечтите си.

Далечни тревоги от други вселени

покрай нашето слънце минават.

Но скрити в съня,

от любов вдъхновени,

звездите от злото ни пазят.

Спи, мила моя.

Живеем в съня

на нашата скрита реалност.

Всяко събуждане носи тъга

и неприкрита баналност.

Мисли препускат,

пулсират съмнения,

милите думи нехаят.

Добре, че си там,

спяща в мойта мечта -

точно на стъпка от Рая.


НЕКА МЪЛЧИМ



За какво да говорим? Нека мълчим.
Без любов всички думи са празни.
Бесовете в душите си нека смирим -
пред раздялата всички сме равни.



петък, 9 август 2013 г.

НОВИ ХОРИЗОНТИ




В изкривената тоналност на мрака
роза, с настръхнали бодли,
чака принц, за да откъсне здрача.

Ще боли, ще бъде лято.
Може би ще превалят усмивки
в кавалкада от звезди, изпълняващи желания.

В опаковка от бисквити
вечерта ще се стопи,
в станиолови мечтания.

Капка кръв ще напои
сухата земя.
Стенания ще притеснят съседите.

За оправдание ще дойде утрото
с акорди слънчеви и за спасение
на изнурените тела.

Изгонената самота ще се разтвори
в лъчите на изгрялата любов.
Денят е нов и хоризонтите са нови.

Душа, родила красота е розата,
която ми говори,
а аз съм камък, носещ светлина.




вторник, 6 август 2013 г.

МАГИЯТА Е

Магията е в черешката!
/в черешката на тортата/,
в костилката,
която дъвча в устата си,
но не преглъщам
и не плюя!
Магията е в разпиляната капка,
пръснала се на хиляди капчици
по стъклото на автомобил
без резервна гума,
гонещ звуковата бариера.
Магията е в безсънието,
с което луната облива
спящите в съня им,
докато си мислят,
че сънуват.
Магията е в ребусите,
които животът преподава,
и изтича,
преди да ги подреди.
Магията е в облакът
от мента и мастика,
в който се крие
изначалния взрив на вселената,
посред жежкото лято.
Магията е там,
под дълбоката сянка,
където се крия от себе си,
за да се намирам отново.

понеделник, 5 август 2013 г.

ОТ РАЯ



ОТ РАЯ

Ръцете ти са с дъх на сладолед -
животворящ е допирът им в тази жега.
Бедрата ти са мраморни, от лед -
не спирам жадно да те гледам.

Дано не се стопиш от този поглед -
с целувките ми ще те пия.
Не ми достига, искам още
блаженство хладно да разкрия.

Горещо е и паля лесно -
не се сърди - роден съм слънце.
С лъчите си те галя нежно
и искам пак да те прегърна.

Небето в дланите държиш -
по августовски те желая,
а ти вали, не спирай. Стих
дошъл е с този дъжд от Рая


ЧАСТЕН СЛУЧАЙ


Мигът се спъна
в слънчевия диск.
Търкулна се в нествяст
по небосклона.
Така година мина,
миг след миг,
отрони се животът
безпардонно.

Усмивките ми
вятърът отвя.
Къде ли ги запрати,
сам не зная.
Усмивки чужди
докато крада,
за моите не спирам
да мечтая.

Не съм крадец на праскови,
уви.
Обичам плодовете
в късно лято.
Изграждам храм
от динени кори
на щастието мое,
непознато.

Не се обръщам.
Гледам все напред.
Каквото ще се случва,
ще се случи.
Мигът се спъна.
Следващ е наред
в пореден,
недовършен
частен случай.


четвъртък, 1 август 2013 г.

ЛЕКУВАМ СЕ


Лекувам се от теб, но неуспешно.
На въдиците твои се улавям.
Да, риба съм - на сухо дишам тежко,
но как да плувам в себе си забравям.

Присвивам устни, стиснал съм в юмрука
венчален пръстен с минал срок на годност.
Така и не успях да се науча
да бъда роб на щастие любовно.

Омръзна ми от рошави несрети,
безсънни нощи, шумни серенади.
Проклети са бездомните поети
да бъдат гости все на чужди сватби.

Та най-добре от теб да се лекувам.
Не си виновна. Тук виновни няма.
В безсънни нощи пак ще те жадувам,
но тази болест вече ще я няма.
 
;