Китарата тихо звъни
и всеки акорд е стенание,
тишината безгласно крещи,
увехнала роза ридае.
И спомени, спомени бдят.
Красиви и тъжни беснеят
и мисли ужасни летят,
и тук, в тишината се реят.
Кутията празна крещи
и фаса, угасвайки дреме.
С метлата безумец лети,
луната замита без време.
Кафето-отвара горчи,
във нощните вени се влива.
А звездната свита не спи -
съпътства една самодива.
Препускат конете в нощта.
В магически транс галопират
и пеят петлите без глас,
в светена вода се обливат.
С магии дарява света
нощта на тревите лечебни
и кичур искряща коса
зарежда със чувства безценни!
