Отиваш си!
За малко си дошла?
Нямам нужда от
капчици нежност.
Искам желязна врата
и желязна верига
за "Добре си дошла".
Другото вече
не стига.
Дали самота
или просто безпътица,
в илюзии за красота,
в бездумие
търся пътя.
Затова
ще изхвърля ключа
от сърцето си
в океан от съмнения.
И ще спра
да се връщам при себе си.
А ти си?
Си за малко дошла?
Но къде?
И сега си отиваш?
При дяволите?
Обръщаш се,
но с празнота -
вече няма къде
да се криеш.
Кинжалите
режат салата
от празни сърца.
Самотата взима тъга и
връща безсилие
и тишина.
