Загледана в забързания ден,
усетила разкъсване отляво,
опитваш да бъдеш супермен,
но просто си една жена за жалост.
Да пуснеш някой, да се отречеш!
Дали това е сила или слабост?
Останала сама да се сбереш,
а после да даряваш свойта цялост?
В църквата ще си запалиш свещ,
поредното причастие приела,
в сърцето си запазила копнеж,
и прошката през мъката превела.
Ще дойде лято! Пак ще полетиш!
Лъчите от небето ще откриваш !
Влюбена отново ще лъчиш -
любов дарила, ще събираш!
