Излизаш несресана,
набързо превързала
с ластик разпиляна коса
и сърце.
С олющени нокти
човъркаш душата си,
а болката вляво
расте ли, расте...
Зъбързано дишаш,
усещаш секундите
как се разбиват във
твойто лице.
Защо само бързаш?
Къде ли си тръгнала
боса през трънно,
пламтящо поле?
Спри се за миг!
Та ти си прекрасна!
Дишай дълбоко,
с пълни гърди
любовта,
която забравена
в шкафа,
си скрила,
далече от твоите
дни.
