Смути ме!
Обърках се, когато те видях!
Забравена за миг врата
с междуплатен трясък се отвори
и се затвори, пак за миг…
Смутих се!
Усмивката...
Очите ти...
Говорих си със тях…
И пях…
Говорих всъщност мълчаливо със себе си,
с това, което бях
за тях…
Объркаха се паралелите
и времената на глаголите...
Гамите се винатиха
и се обърнаха бемолите
на хармоничните съзвучия...
Смутих се!
Отново бях пред теб -
объркан и
неакордиран!
