Ексхумация

"Обичам те!" - ми каза.
Занемях!
Сърцето ми се сви в юмрук
и стари рани се разтвориха.
Обичам те и аз,
но замълчах
и сложих многоточие
във думите.
Безмълвно се проклинах и кълнях,
обречен на бездушие.
Секундите броях.
Очакваше и ти да чуеш -
"Обичам те!"
Но как да споделя това,
което бавно ме убива,
разтапя моята душа
и любовта ми ексхумира?
Обичам те!
Кръвта пулсира.
Съсирена блокира
кислорода.
Задъхвам се от самота,
но как да кажа пак
" Обичам те!" -
Не мога!

Тъговалеж

Тъгата пада като сняг,
обсипва душата ми със пепел.
Ти си там, на отсрещния бряг.
Аз съм тук, но не зная къде съм.
Целувката търся в твойте очи.
Усещам всяка твоя извивка.
Тялото ти е само мираж,
мисълта ми за теб е усмивка.
Тихо тъгата вали и засипва
самотните нощи и жадните дни.
Искам само за миг да си истинска.
Да се докосна до  твойте коси.
Затрупа надеждите тази тъга,
и вече не виждам с очите си,
там са сълзите от тази игра -
Да се забравим  обичайки се ...

Дъждовна улица

Вали, моето любимо време!
Облаците във прегръдка са прегърнали земята.
Вятърът, като хрътка, души стаята ми и се мята.
Разсвирва се в комина на съседа.
И ме гледа от разбития прозорец
бъдещето мое  - Утре.
Носи спомен бездомен, ранен.
Калта е влюбена в мен
и не ме изоставя до края.
Не знам дали за добро.
Аз вървя покрай мислите си
и влязъл в тяхното русло,
се оглеждам в мократа улица.
Синьо око
ме поглежда навъсено.
Пак вали!
Пак вали изведро!
Отново съм сам, но не слагам качулката
и не питам водата "Защо?".
Пак вали!
И вали,
и вали,
и вали,
моето любимо време ...

ВЕЧНОСТ

Хлебарки...
Отново са тук...
На гости в немитата стая.
Разруха витае и крие съня
в тлъстите мрежи на паяка.
Отново ме блъска в очите нощта
на непито кафе и цигари
и сякаш съм сам от векове,
насаме със звъна на кротали,
които разцепват на кръст вечерта
и в нейните гънки отекващ,
с едно неизпито кафе
и с една неоправена стая...
Тишината превръщат във
вечност…

После

"После", казваш ти.
- Кога ли?
Питам се, угаснал в самота.
Очакването ме изгаря.
"После" - май ми е съдба .

"После ще празнуваме"
- Едва ли ...
"После" ще сме аз и ти?
Болката от миналите рани
празникът ни няма да спаси.

"После" - още ли да чакам?
"После" - питах те кога?
"После" - ще сме истински и цели?
"После" ще те разбера.

Тракийска сюита

Нямам проблем със смъртта -
като древните траки се радвам.
В красотата и ще се спася
и умирайки, ще се раждам.

Хроника на една предизвестена смърт

Ще оставя след себе си спомен,
не разбити сърца и съдби,
пък дори да увехнат забравени
моите тайно спестени сълзи.

Ще се слея с дъха на комините
и ще плаче ветрецът чрез тях.
Ще разказва за моите страсти
и за моя безименен грях.

И ще свети пак слънцето жадно,
в маранята на мойте мечти.
Ще приседне на пясъка,
току преди залеза
и ще бъбри с море от звезди.

Ще вали, ще мирише на влага.
И ще вдишам с пълни гърди.
Ще се слея с калта, ще ме пият ливадите,
и ще се раждат чрез мене треви.

Да оставя след себе си
искам
талисман
срещу грях и беди -
любовта ми,
която ме пазеше
и която ще ме
спаси.

Тревога

Вдигам тревога!
Тревога до Бога!
До всички, които все още са хора!
Крещя от небето до морската бездна!
Хора, чуйте!
Красотата изчезна!
Кой я открадна?
Къде ли я скриха?
Как красотата от всичко изтриха?
Хора бдете!
Красотата търсете!
Защото без нея кой Христос ще спаси
нашите груби и грозни души...