Как останали без сетива
да усетим красотата,
как дървото без крила
да докосне синевата?
Как във шепи да стаим
радостта от капка жива,
как душата да спасим
от плътта си нечестива?
Молим се във вик стаен
и крещим с безгласни рани.
Търсим се, но не съвсем
и се раняваме с кинжали...
Да, умеем да грешим
да наказваме умеем,
но вината да простим
на приятеля не смеем!
Ще погледнем ли отвъд,
над обърканите строфи
и поели своя път
тихо кръста си да носим...
