Помня всичко!
Помня всяка секунда.
С мъка откъсвах очи от небето,
пулсиращо в
дланите ми.
Духът ми летеше,
земята клокочеще.
Нямаше време.
Само димна завеса.
Духът ми летеше
през серните пари.
Кипеше нощтта...
Бълбукаше лавата...
Гореше плътта на земята в
жаравата.
Слънцето, ослепяло,
бясно гореше...
Земята кипеше...
Земята кипеше
в бесни отблясъци.
Фанфарно избухваха
жадни бедрата и.
Нямаше крясъци -
само отблясъци.
Неусетно, безропотно,
с милионна агония
всичко отмина -
земята изстина,
земята изстина...
