Разтварям се в небесната дъга
и плъзгам се във звуците и цветни,
създавам дъгоцветна тишина,
изливам се във чувства разноцветни.
Стопяват се жестокост и тъга,
гордостта превръща се в покорство -
докойсваки небесната нега
изчезва в мене всякакво притворство.
Понякога се смея в самота
и с ехото говоря си интимно -
затворени във стих от тишина
мислите ми пак са синонимни.
И лек срещу "не искам" и "не мога"
изпивам за да тръгна безпосочно
във парещите зеници от огън,
запалени от капка непорочност,
с която ще засея вечността
на слънчевото лято в апогея
и там стаен, в небесната дъга,
с вселенската магия ще се слея.
