Уморен съм вече от безсилие,
но не успях света да променя.
Борбите ми завършваха с примирие,
но още не успявам да простя.
Забравени са пътища виновни,
разсечени от пулса ми трептят.
Прокобите се сбъдват, но тревожни
гадателите тайнствено мълчат.
Сълза оставя всяка моя мисъл
и всяка моя мисъл е съдба.
Стените не разбивам, просто сричам
знаците във опит да чета.
Тежи ми времето, но няма да разкъсам
душата си, като излишна дреха.
От страх лишена ще я облека
във прошката намерила утеха.
