Буден съм поредна нощ.
Изостави ме дори съня ми.
Сърцето реже като нож
остатъците от дъха ми.
Крещи самотната луна.
във пълнолуние събрала
пулсиращата красота
на моята самотна стая.
И вените, като реки,
ритмично мислите отнасят.
Къде съм аз? Къде си ти?
Потапя се кръвта във пясък...
Безумна среща...Епилог...
Благоприлично или не,
въпросите ми се разтварят
навън, в лилавото небе.
Нощта щади заспали птици,
но мен разпъва ме с тъга -
защо вълшебната орисница
от мен отпрати любовта.
