И пак ще искам свобода.
И пак ще искам да живея.
Дори останал без крила
за свободата ще копнея.
И пак ще бдя, летящ в нощта,
въздигнат от безбрежна мисъл,
Да, хубаво е и крещя,
но вече нищо няма смисъл.
Сглобих парчетата съдба,
опитах се да спра сълзите.
Каква неземна красота!
Но всичко е в ума, в мечтите!
Да, трудно е да се родиш.
И да се влюбиш, да живееш,
и гордостта си да смириш,
и светлината да приемеш.
Харесва ми да съм човек
и да усещам любовта ти.
Не бой се, няма да умра,
ей там ще се стая, в ума ти!
Аз имам ангелска съдба -
не мога нищо да избирам.
Преди смъртта ще изкрещя -
Обичах! Може да умирам!
