Ангелите заплакаха пред реалността -
не изпълниха заповедта на Бога.
Безсилни бяха те пред завистта,
човешкото съмнение и злоба.
С крила, покрити с нефт и сажди,
не можеха да излетят.
Заплакаха с брилянтни сълзи
с надеждата, че ще умрат.
Безсилни, в казуса пленени,
те плакаха година, век...
От сълзите роди се племе -
човек с душата на поет.
