Желанията ми на глас изричаш,
но няма да се радвам шумно,
че да подслушва дяволът обича.
Ще си говоря с теб бездумно,
с крясъкът на нощна птица,
и ще долитам неразумно,
в ръката стиснал броеница,
по-нисък и от тревен стрък.
Луната жадно ще наднича
зад плътно спуснати завеси,
издайнически ще орисва
любовните ни, тайни срещи.
А после, щом си дойде време,
стаил в сърцето си страстта,
ще пусна слънцето да влезе,
за благослов на любовта.
