БОДЛИ

Над мен отдавна нямаш власт.
След слепотата си прогледнах.
Повярвай, нежният ти глас
отдавна спря да ме подвежда.

В очакване да ме спасиш
умирал съм хиляда пъти.
Сега отчаяна крещиш,
но не достига любовта ти.

Дори с усмивка на глупак
се чувствам друг, духът е весел.
А ти крещи, обиждай пак -
след робството светът е песен.

„Обичай ме, не ме жали?" -

изтъркана е тази фраза.
Не може роза без бодли,
но розите бодли не стават.