Вини плетем в изящна плетка,
по-бързо и от див поток.
Болят ни истини. Подвеждат.
Лъжи измисляме с отскок.
А извинения - мазоли,
преглъщаме, но пак вървим
по пътищата прашни, грешни
и хапче пием да заспим.
Обиждаме любими хора,
невинни цапаме с вина,
а после пращаме в затвора.
За секс продаваме душа.
Присънват ни се тайни знаци,
но не тълкуваме от страх.
Нагаждаме мечти, мераци,
спокойствие да търсим в тях.
С годините гръбнакът скърца,
понесъл тежести безброй.
Каруцата пред кон се връзва
с посока - грешния завой.
Да си простим все няма време -
набързо комкаме халва.
Душата е самотно бреме,
но най е тежка съвестта.
