Гадателят рисува край, за да роди начало.
Уморен от неписане, поетът си почива,
докато търси рима на душата си.
Пищи от светлината тъмна истина,
а безгръбначната цигара се вие в пепелника, чакаща
да превърне в пепел поетичен черен дроб. А ракът?
Може би е изцеление причината,
смъртта - врата към райска вечност.
Гадателят не вярва в медицината.
Поетът се проклина от човечност.
Кукувиците са повече от мухите,
с които лястовици хранят малките си.
Докъде ще стигнат в календара дните?
Дали са верни сметките на маите?
Мъртвите прощават лудостта,
превзетата нормалност на нормалните.
Гадателят се взира в Същността,
поетът търси корени на Щастие.
