Все още в шепите държа
угасващото лятно слънце.
Септември, сякаш на шега,
опитва се да ме прегърне
с облаци
и хладен дъжд.
и хладен дъжд.
Настръхнах!
Сякаш изведнъж
усетих идващата зима.
Загръщам се.
На пейка сива
присядам с мисли разноцветни.
Кестените падат в рима,
бодливи дрехи разсъблекли,
заредени с топлина.
Кадифена тишина
след птиче ято огласява
намигването на деня.
Усмихвам се.
В разбита капка,
улавям есенна тъга.
Разходката ми беше кратка,
но слънце в шепите държа.
